Не спирай | |
вятъра да гониш | |
и все на път да си! | |
Не казвай - нямам | |
и не мога! | |
Каквото и да значи - | |
обречен ще си ти. | |
Сълзите преглътни | |
и усмихни се! | |
След дъжд отново | |
слънцето блести. | |
Бори се за всяка |
|
глътка въздух, | |
усетена с душата! | |
Тогава... ще си ти, | |
усетил свободата. | |
... Сега върви… | |
© Мариана Вълкова Todos los derechos reservados