Секуларно
Трепери утрото
и карамфиленото слънце
в обратен залез пак догаря.
Сивее безразборно светлина -
от сресани лъчи извира...
Запътил се към призрачна страна -
баналната единствено намираш.
Жужат пчелите на безброй слънца
и пепелта на мислите зад космоса прозира.
Бъди последен мохикан.
Небитието е гигантска мида,
в която себе си си преживял,
небисерен, безстонен, нелюбим...
Аквариум за живата храна,
свободна воля на смъртта,
инерцията на рефрен
на кръста на надеждите разпънат.
В хашиша бял на сладката тъга
прегърнал силуета на несбъднатото...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
