Секуларно

8.07.2024 г., 8:36 ч. 2024-07-08T08:37:43+03:00

Поезия

171 5 1

Трепери утрото

и карамфиленото слънце

в обратен залез пак догаря.

Сивее безразборно светлина -

от сресани лъчи извира...

Запътил се към призрачна страна -

баналната единствено намираш.

Жужат пчелите на безброй слънца

и пепелта на мислите зад космоса прозира.

Бъди последен мохикан.

Небитието е гигантска мида,

в която себе си си преживял,

небисерен, безстонен, нелюбим...

Аквариум за живата храна,

свободна воля на смъртта,

инерцията на рефрен

на кръста на надеждите разпънат.

В хашиша бял на сладката тъга

прегърнал силуета на несбъднатото...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.