Секуларно

8 jul 2024, 8:36 2024-07-08T08:37:43+03:00

Poesía

172 5 1

Трепери утрото

и карамфиленото слънце

в обратен залез пак догаря.

Сивее безразборно светлина -

от сресани лъчи извира...

Запътил се към призрачна страна -

баналната единствено намираш.

Жужат пчелите на безброй слънца

и пепелта на мислите зад космоса прозира.

Бъди последен мохикан.

Небитието е гигантска мида,

в която себе си си преживял,

небисерен, безстонен, нелюбим...

Аквариум за живата храна,

свободна воля на смъртта,

инерцията на рефрен

на кръста на надеждите разпънат.

В хашиша бял на сладката тъга

прегърнал силуета на несбъднатото...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.