Зориту (Зорница Станчева)
88 89
5.07.2013 г., 12:02 ч.

Секунди щастие 

  Поезия » Любовна
935 0 6

Заглъхна тиктакането

на живота забързан.

Остана само ръката ти

и две очи, впити в устните ми.

Кожата ми потръпна

и се свлече изпод пръстите ти.

Изтече мисълта ми,

остана само чувството.

Гола съм като река,

а ти се готвиш да хвърлиш

камък във водите ми.

Ръката се отдръпна

и делникът засмука

сцената обратно.

Двор и хиляди огради,

затворили пътя към щастието.

Бе миг от вечността,

но не и нов живот.

Не и ново начало.

Само ръка и очи.

И едно туптящо до болка мълчание.

 

 

*Това ми е първото подобно стихотворение, досега винаги се придържах към стриктно римуваните... :) Много импулсивно го написах... Надявам се да ви хареса все пак. :)

© Зорница Станчева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??