Секунди щастие
Заглъхна тиктакането
на живота забързан.
Остана само ръката ти
и две очи, впити в устните ми.
Кожата ми потръпна
и се свлече изпод пръстите ти.
Изтече мисълта ми,
остана само чувството.
Гола съм като река,
а ти се готвиш да хвърлиш
камък във водите ми.
Ръката се отдръпна
и делникът засмука
сцената обратно.
Двор и хиляди огради,
затворили пътя към щастието.
Бе миг от вечността,
но не и нов живот.
Не и ново начало.
Само ръка и очи.
И едно туптящо до болка мълчание.
*Това ми е първото подобно стихотворение, досега винаги се придържах към стриктно римуваните... :) Много импулсивно го написах... Надявам се да ви хареса все пак. :)
© Зорница Станчева All rights reserved.
