Зориту (Зорница Станчева)
88 89
Jul 5, 2013, 12:02 PM

Секунди щастие 

  Poetry » Love
951 0 6

Заглъхна тиктакането

на живота забързан.

Остана само ръката ти

и две очи, впити в устните ми.

Кожата ми потръпна

и се свлече изпод пръстите ти.

Изтече мисълта ми,

остана само чувството.

Гола съм като река,

а ти се готвиш да хвърлиш

камък във водите ми.

Ръката се отдръпна

и делникът засмука

сцената обратно.

Двор и хиляди огради,

затворили пътя към щастието.

Бе миг от вечността,

но не и нов живот.

Не и ново начало.

Само ръка и очи.

И едно туптящо до болка мълчание.

 

 

*Това ми е първото подобно стихотворение, досега винаги се придържах към стриктно римуваните... :) Много импулсивно го написах... Надявам се да ви хареса все пак. :)

© Зорница Станчева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??