gabrielle (Габриела Цанева)
105 100
30.06.2010 г., 19:45 ч.

Секундите забравиха да бягат 

  Поезия » Философска
539 0 8

Стената срещу мен

изгуби плоскостта си

и се изду като балон.

 

Секундите забравиха

да бягат –

напълних дробовете си

до пукване –

и хукнах вместо тях.

 

Проврях се

под кръглостта

на колабиралото

първо измерение.

 

И вече няма впряг,

в който да ме впримчат.

 

Отново тръгвам през

пространството.

 

Докосвам се до крехката

му плът.

Притискам се, провирам се –

през нея.

 

Отново знам –

след миг ще разбера

какво го прави толкова

различно.

 

Отново знам –

мигът ще спре,

а отговорът –

скрит ще е…

© Габриела Цанева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Може и да си права, Белла, но нали все правим кръговрати... за да не кажем, че се въртим в кръг...
  • Плътта на битието е многослойна, многоизмерна... Дори когато се докосваме - чрез мисъл и чрез стих до някое скрито измерение, то пак се изплъзва и отнася със себе си отговора, който за миг сме си помислили, че сме открили! Благодаря ви, Ласка и Христо!!!!!!
  • Докоснала се четвъртото измерение с тези стихове! Поздрав!
  • Щастлива съм, че заразявам с поезия един художник!Благодаря - ще търсим скритото лице на Вселената с думи и с багри!!!
  • ... и скрит навярно ще остане
    Поздрав!
  • Много хубав стих!
  • Благодаря!Одобрението ме зарадва много; харесах стиховете на автора му!!!
  • харесах, да!
Предложения
: ??:??