Секундите забравиха да бягат
Стената срещу мен
изгуби плоскостта си
и се изду като балон.
Секундите забравиха
да бягат –
напълних дробовете си
до пукване –
и хукнах вместо тях.
Проврях се
под кръглостта
на колабиралото
първо измерение.
И вече няма впряг,
в който да ме впримчат.
Отново тръгвам през
пространството.
Докосвам се до крехката
му плът.
Притискам се, провирам се –
през нея.
Отново знам –
след миг ще разбера
какво го прави толкова
различно.
Отново знам –
мигът ще спре,
а отговорът –
скрит ще е…
© Габриела Цанева All rights reserved.
