Селфи със старата ми шапка
СЕЛФИ СЪС СТАРАТА МИ ШАПКА
... щракнете селфи с лятото, преди по пътищата нейде да отпраши,
преди мелтемът с хъркащи гърди! – да се напъха в сънищата ваши,
постройте се в редичка по един, викнете зелее-е! – срещу обектива,
под пламналия залез в цвят кармин, поседнали в тръстиката ръждива,
с рибарите връз черните скали, на плажа – край обърнатите лодки,
когато септемврийските мъгли раздиплят си сребристите намотки,
с поета, спрял на хлъзгавия кей, и с лудия – във вечен спор със Бога,
с единствения плажен корифей – спасителят! – изсъхнал като йога,
с вързунката ми чирози сафрид, навързах ви най-дребничката граца,
а аз ще ви изпратя с тъжен вид – на гарата! – край старата пиаца,
обърнал срещу вятъра яка, в дъжда – над мене падащ полегато,
и ще ви махам с шапката в ръка, довиждане, до следващото лято!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
