yotovava (Валентина Йотова)
2531 21325
23.07.2013 г., 21:58 ч.

Селска хроника 

  Поезия » Философска
434 0 7

Дим дими, мъгла се спуща,
по полето трън търни.
Крачат, скърцат със обуща! –
ноемврийските слани.

Стъпки в тъмното провлачват
скъсан и ръждив синджир.
Хорово тополи грачат
над плашилото в мундир.

Вещици ли с черни гриви
яхват спънати коне?
Непокорни, зли, свадливи! –
тракат – с ледено чене.

Сладки – думите потеглят
край огнище и комат.
Баба ми преде къделя,
дядо ми сече дръва.

И е хубаво – и просто
да си само жив човек! –
да поканиш чужд на гости
гозба да му принесеш.

И напук на зли стихии
с приказчици да томиш
връхлетелите фурии,
дето ви описах в стих.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??