Селски следобед

Под сайванта вързаната люлка

лекичко поклаща се сама,

до дувара здравецът, зюмбюлко

и гергина пръскат аромат.

Ярките поклъвват колебливо,

перченето петльо не пести,

котаракът спи миролюбиво,

слънчев лъч във гроздето блести.

Виж след час как с хурки пред вратата

бабите в консорциум предат.

Тайна да държиш от тях не смятай –

вретената сплетничат, бръмчат ...

Всичките жабоци по реката

гърлото прочистват пред концерт.

Братовчедът въдицата мята.

Пустият му риболовен дерт!

Времето акордеон разтяга –

дълъг е следобедът, до мрак.

Дядовата къща в спомен ляга

на сърцето. Ех, да можех пак

да намеря в къра гъба-булка –

бяла и червена кат, мома!

...Под сайванта вързаната люлка

празна се полюшва и сама...