Hekredel (Христо Славов)
1524 419
4.08.2013 г., 22:02 ч.

Селянин 

  Поезия
417 0 3

Селянин

Проспивах раждането на Деня,
над най-кошмарни пропасти надвесен.
И смлян от мелницата  на града,
аз мънках своята еснафска песен...

За Изгреви и Залези мечтах,
които този град от мен открадна,
за угари и ширини копнях,
мечтах за сянка през жетварско пладне.

О, петимен съм за момински смях,
с дъха на пролетни цветя и жито. 
За спомените, за младежки грях,
архивите далечни пак разгръщам!

Зорница в този град аз не видях!
И пурпурните залези ми взеха!
Но си останах аз какъвто бях...
Това е мойта мъничка утеха.

Живота си във душен град живях
и градските вихрушки  ме поеха...
Макар и в град, аз селянин си бях,
от мене селското, не взеха.

© Христо Славов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??