5.01.2018 г., 19:27

Селянин съм, мамо

786 0 1

Селянин съм, мамо,

в Лондон съм сега.

Утре ще се върна

в Родната страна.

Нямат тук лопати,

а пък сняг вали.

Студ ще ме изпрати,

огън в мен гори.

Искам в самолета

да заходя аз.

В мене е билета.

Идвам си във нас.

В село е прекрасно,

в село е добре.

В село съм порастнал.

В село ми се мре.

В Лондон е мангизи,

в село – свобода.

В Лондон има грижи,

в село - пастърма.

Селянин ми рече

и един поет.

Не човек - човече.

Мисли се велик.

Копаше канали,

днес мете метро.

Дай му Боже здраве.

Аз съм с потекло.

Селянин съм мамо,

горд съм със това.

Да излитна само,

друго аз не ща.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...