5 янв. 2018 г., 19:27

Селянин съм, мамо

792 0 1

Селянин съм, мамо,

в Лондон съм сега.

Утре ще се върна

в Родната страна.

Нямат тук лопати,

а пък сняг вали.

Студ ще ме изпрати,

огън в мен гори.

Искам в самолета

да заходя аз.

В мене е билета.

Идвам си във нас.

В село е прекрасно,

в село е добре.

В село съм порастнал.

В село ми се мре.

В Лондон е мангизи,

в село – свобода.

В Лондон има грижи,

в село - пастърма.

Селянин ми рече

и един поет.

Не човек - човече.

Мисли се велик.

Копаше канали,

днес мете метро.

Дай му Боже здраве.

Аз съм с потекло.

Селянин съм мамо,

горд съм със това.

Да излитна само,

друго аз не ща.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...