Jan 5, 2018, 7:27 PM

Селянин съм, мамо

  Poetry
790 0 1

Селянин съм, мамо,

в Лондон съм сега.

Утре ще се върна

в Родната страна.

Нямат тук лопати,

а пък сняг вали.

Студ ще ме изпрати,

огън в мен гори.

Искам в самолета

да заходя аз.

В мене е билета.

Идвам си във нас.

В село е прекрасно,

в село е добре.

В село съм порастнал.

В село ми се мре.

В Лондон е мангизи,

в село – свобода.

В Лондон има грижи,

в село - пастърма.

Селянин ми рече

и един поет.

Не човек - човече.

Мисли се велик.

Копаше канали,

днес мете метро.

Дай му Боже здраве.

Аз съм с потекло.

Селянин съм мамо,

горд съм със това.

Да излитна само,

друго аз не ща.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...