stenli499 (Станислава)
291 2626
23.10.2010 г., 0:11 ч.

Семейно... 

  Поезия » Любовна
783 1 9

Посадихме дърво - да расте нависоко,

и в трудностите да ни съхрани.

От него да пием живителни сокове,

когато не останат в нас сълзи.

 

Ще ни  бъде книга с мемоари - 

от листата ще наднича откровение.

Дали ще можем в страниците стари

да намерим свойто вдъхновение?

 

В корените ще заровим чашите

от сватбената ни наздравица.

Нищо, че ще станат прашни -

нека да пазят заглавната страница.

 

Засега сме дотук - че млади сме още,

и още децата ни вършат бели.

Не са ни отминали страстните нощи -

наричаш ме: скъпа, ти си: любим!

 

Завършвам стиха. Но не епилога - 

нека не бързаме, моя съдба!

Само с мен остани, че без тебе не мога

да напиша дори дума една...

 

© Станислава Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Сашо,Ангел,Джим,благодаря,че прочетохте!Слънчев ден!
  • <a href="http://smiles.33b.ru/smile.156461.html" target="_blank"><img src="http://s19.rimg.info/43a0c68a42ec3d95215dce0db3774a4d.gif" border="0" /></a>
  • Обичен стих!
    Много добре написан!
    Поздравления!
  • Споделени чувства,
    издържали във времето!
    Харесах!
    Поздрави, Станислава!
  • Прегръдка и от мен,Галина,хубав ден!
  • Наздраве,Любо,радвам се на това съвпадение!Пожелавам много щастие и взаимност!Внимавайте тази вечер-щъркелите са в отпуск...
  • Стани приемам този стих съвсем лично,защото преди 22 години на 23 октомври сключих брак и все още сме си заедно!!!Наздраве и Благодаря!!!
  • Майсторски !!!

    Поздравления!!!
  • Красив стих!
Предложения
: ??:??