Fontaine (Димитър Димчев)
172 1264
1.07.2009 г., 0:39 ч.

Семейство 

  Поезия » Друга
569 0 4

Призраци, Любов, Русалки... клоуни,

морски чудеса и болни птици,

за каквото и да пиша, недоволна си,

но вечно ли ще ме държиш под прицел?

Ти търсеше любов и ти я дадох,

тя бе нежното, но моето съзнание,

и нежно се опитах да създам

любов, но се орисах пак да страдам.

А кога за последно ме сгуши?

И целуна ме ти с вкус на мента?

Аз кога ще престана да слушам

как живеем  в красиви легенди...

И вървя сред градини метлично,

но порязват ме листа от мисли

и вместо трепет за това, че обичам,

се убодох, прекрачващ безмислието!

И мечтите за всяка вечеря

със семейството, под топлик от свещи,

се изплъзват от мен със премерени

стъпки в грешното -

толкова грешни!

 

Даже слънцето залязва... животът

който вече не е тъй безгрижен,

но кой го е грижа за нашето топло?

Като е пламък... изстиващ сред хижите!

© Димитър Димчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Това са безпочвени пасквили от твоя страна. Думите не са излишни тук. Вдигам и двете си ръце за това.
  • Хубаво стихотворение, само че вие от Берковица сякаш много говорите.
    Мисля си, че ако беше по-кратко - щеше да е още по-сладко. Поздрави, земляко!
  • !!!!!!!!

    И мечтите за всяка вечеря,
    със семейството, под топлик от свещи,
    се изплъзват от мен със премерени
    стъпки в грешното -
    толкова грешни!

    понякога една стъпка в грешното ни връща в правилния път

  • АДМИРАЦИИ!!!
    Прегръдка!
Предложения
: ??:??