Семейство
Призраци, Любов, Русалки... клоуни,
морски чудеса и болни птици,
за каквото и да пиша, недоволна си,
но вечно ли ще ме държиш под прицел?
Ти търсеше любов и ти я дадох,
тя бе нежното, но моето съзнание,
и нежно се опитах да създам
любов, но се орисах пак да страдам.
А кога за последно ме сгуши?
И целуна ме ти с вкус на мента?
Аз кога ще престана да слушам
как живеем в красиви легенди...
И вървя сред градини метлично,
но порязват ме листа от мисли
и вместо трепет за това, че обичам,
се убодох, прекрачващ безмислието!
И мечтите за всяка вечеря
със семейството, под топлик от свещи,
се изплъзват от мен със премерени
стъпки в грешното -
толкова грешни!
Даже слънцето залязва... животът
който вече не е тъй безгрижен,
но кой го е грижа за нашето топло?
Като е пламък... изстиващ сред хижите!
© Димитър Димчев All rights reserved.
