floresita21 (Илияна Иванова)
10 14
18.01.2011 г., 16:21 ч.

Сенки 

  Поезия » Друга
733 0 4

 Тежка мъка във парка седеше сама,

а до нея - количка, бастун и торба,

във очите ù тъмни спомени спят.

 Отминават я хора, без да се спрат.

 

А до нея Животът привел е глава

и без думи разказва за свойта съдба,

в очите му болка и старост горят

и потъва в тяхното дъно светът.

 

Тя си тръгва отново с бастун и торба,

а в количката тихичко спи младостта...

Тя тръгва сама към последния път,

в очите ù страх и тревога блестят.

 

Но минава край мене с усмивка добра,

а до нея върви уморена Смъртта.

Стапят се двете. А - безчувствен - градът

и хората слепи живота крадат...

© Илияна Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??