Сенки
Тежка мъка във парка седеше сама,
а до нея - количка, бастун и торба,
във очите ù тъмни спомени спят.
Отминават я хора, без да се спрат.
А до нея Животът привел е глава
и без думи разказва за свойта съдба,
в очите му болка и старост горят
и потъва в тяхното дъно светът.
Тя си тръгва отново с бастун и торба,
а в количката тихичко спи младостта...
Тя тръгва сама към последния път,
в очите ù страх и тревога блестят.
Но минава край мене с усмивка добра,
а до нея върви уморена Смъртта.
Стапят се двете. А - безчувствен - градът
и хората слепи живота крадат...
© Илияна Иванова All rights reserved.
