ВТ (Вили Тодоров)
620 2657
20.01.2008 г., 17:11 ч.

Сенките край нас  

  Поезия » Друга
560 0 12

Мъглата край нас

ражда сенки

на странници и деца.

Нашата съвест

ги превръща

в невидими,

но какво от това -

нали тях ги има?

С безцветни очи,

присвито оглеждащи

за отворени джобове

и стотинки.

Те гледат към слънцето

без благодарност

и безразлично.

Задъхано спрели

да си починат

или

монетите,

случайно останали, 

да преброят

угрижено анемично.

 

А край всички нас

пърхат с крила

и тихичко дишат

птички,

излюпени

в някой човешки

инкубатор-коптор.

Случайно създадени

сред полупразни чаши и пот,

защото без работа,

без хляб и въглища -

само това

им е останало в този живот...

Понякога,

спотаени под някой

отворен прозорец,

слушат нещо непознато -

песни за обич.

Обаче коремът

жестоко присвива

и тръгват да търсят

желязо ръждиво

за парченце

баничка клисава.

А през нощта,

заедно свити,

сънуват един чуден свят

птичките мили.

Свят на целувки от мама,

на надежда

за безкрайно „циганско лято"

и една  

торбичка с лепило...

 

© Вили Тодоров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??