8.03.2014 г., 11:24

Сенокос е

1.8K 0 7

                                               Сенокос е.

                                               Прибоят

                                               на тревите глъхне.

                                               Щурците 

                                                                      бягат

                                               с песента си...

                                                    Звезди, бледнеят,

                                                луната вехне.

                                            ... от изток

                                                слънцето 

                                                небето пали...

                                            ... и потръпва планината 

                                                под

                                                огнената стряха.


                                                Сенокос е.


                                                 Чернобели птици,

                                                 над хоризонта 

                                                 кръгове

                                                 рисуват...


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милко Кънчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ...силно напомняш в преживяното за Омар Хаям!- " ...Стани! - Източният ловец е хвърлил златни мрежи в чашата на нощта..."
    Браво!
  • Красотичка!!
  • Много ми хареса!
    Поздрави!
  • Задъхано, импресионистично, с мярка.
    Поздрави!
  • Изящна и нестандартна образност, Милко! Все едно нарисува всичко пред очите ми с думи.

    Поздравление за стиха!: Мисана

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...