Сензация! Яворов изглежда е плагиатствал?
Песен на песните.
Църквата по-късно ги прочита символично: Женихът е Христос, Невестата — Църквата (или душата на вярващия). Така всяка целувка, всяка „ненка“ и аромат се превръща в духовна метафора за божествената близост.
Може!Но като вникна в детайли... Има текстове , които ме притесняват: "Нека ме целуне с целувките на устата си, Защото любовта ти е по-желателна от виното." Другаде се говори за ненки и бедра. И за нард който благоухае... Песен на песните е толкова чувствена, че дори свети Йероним е трябвало да диша дълбоко, преди да я нарече духовна метафора.
Между нас казано — трудно е да не ти се размекне сърцето, когато четеш как някой описва любимата си като „затворена градина“ и „извор запечатан“.
Интересно би било да се проследи влиянието и през вековете. На мен ми се върти в главата:
Хубава си моя мила, любава си.
Гъвък стан , фиданка съща,
кой кажи ми го прегръща...
Чичко Гугъл каза - това е Яворов. И още
Ръката ти — гъвкава като върба,
руси коси се спускат по раменете ти,
гласът ти тихо разлива светлина
във моето самотно сърце…
И пак:
„Твоите очи ме търсят в мрака,
и всяко трепване в тях е като дълбок знак,
че си моя, макар и далечна.“…
…„Искам да се спусна в ръцете ти,
да вкуся тишината на устните ти,
и да се загубя в светлината на твоята кожа.“…
…„Очите ѝ бяха като два малки гълъбчета,
които трептят и търсят топлина в ръцете ми.“
„Искам устните ти да ме намерят в мрака,
да ме обгърнат като тихо море.“…
Цитатите са по памет. Да беше само Яворов! Ето още:
„Косата ти пада като есенен дъжд по полето,
ръцете ти са клоните, които обгръщат света ми.“
Това Дебелянов. Ето и Дора Габе:
„Твоят смях е ароматът, който остава в стаята,
по-сладък от всички есенни цветя.“
Влиянието е опосредствано през фолклора, но се е случвало за много по- малко да се съдят за плагиат! За тези, които не четат вечер Библията, малко цитати за душата:
През нощта на леглото си потърсих онзи, когото обича душата ми; Потърсих го, но не го намерих.
2 Рекох: Ще стана сега и ще обиколя града По улиците и по площадите, Ще търся онзи, когото обича душата ми Потърсих го, но не го намерих.
3 Намериха ме стражарите, които обхождат града; Попитах ги: Видяхте ли онзи, когото обича душата ми?
4 А малко като ги отминах Намерих онзи, когото обича душата ми; Хванах го, и не го пуснах Догде го не въведох в къщата на майка си, И във вътрешната стая на оная, която ме е родила.
5 Заклевам ви, ерусалимски дъщери, В сърните и в полските елени, Да не възбудите и да не събудите любовта ми преди да пожелае.
Ето, хубава си, любезна моя; ето хубава си; Очите ти под булото са като гълъбови; Косите ти са като стадо кози Налягали по Галаадската планина;
2 Зъбите ти са като стадо ново-стрижени овце Възлизащи от къпането; Те са всички като близнета, И не липсва ни един между тях;
3 Устните ти са като червена прежда, И устата ти прекрасни; Челото ти под булото е Като част от нар;
7 Това твое тяло прилича на палма. И гърдите ти на гроздове.
8 Рекох: Ще се възкача на палмата, ще хвана клончетата й; И, ето, гърдите ти ще бъдат като клончетата на лоза, И благовонието на дъха ти като ябълки,
9 И устата ти като най-хубаво вино, - Което се поглъща гладко за възлюбения ми, Като се хлъзга през устните на спящите.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Слав Коруба Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
