Сензация! Яворов изглежда е плагиатствал?
Песен на песните.
Църквата по-късно ги прочита символично: Женихът е Христос, Невестата — Църквата (или душата на вярващия). Така всяка целувка, всяка „ненка“ и аромат се превръща в духовна метафора за божествената близост.
Може!Но като вникна в детайли... Има текстове , които ме притесняват: "Нека ме целуне с целувките на устата си, Защото любовта ти е по-желателна от виното." Другаде се говори за ненки и бедра. И за нард който благоухае... Песен на песните е толкова чувствена, че дори свети Йероним е трябвало да диша дълбоко, преди да я нарече духовна метафора.
Между нас казано — трудно е да не ти се размекне сърцето, когато четеш как някой описва любимата си като „затворена градина“ и „извор запечатан“.
Интересно би било да се проследи влиянието и през вековете. На мен ми се върти в главата:
Хубава си моя мила, любава си.
Гъвък стан , фиданка съща,
кой кажи ми го прегръща...
Чичко Гугъл каза - това е Яворов. И още
Ръката ти — гъвкава като върба,
руси коси се спускат по раменете ти,
гласът ти тихо разлива светлина
във моето самотно сърце…
И пак:
„Твоите очи ме търсят в мрака,
и всяко трепване в тях е като дълбок знак,
че си моя, макар и далечна.“…
…„Искам да се спусна в ръцете ти,
да вкуся тишината на устните ти,
и да се загубя в светлината на твоята кожа.“…
…„Очите ѝ бяха като два малки гълъбчета,
които трептят и търсят топлина в ръцете ми.“
„Искам устните ти да ме намерят в мрака,
да ме обгърнат като тихо море.“…
Цитатите са по памет. Да беше само Яворов! Ето още:
„Косата ти пада като есенен дъжд по полето,
ръцете ти са клоните, които обгръщат света ми.“
Това Дебелянов. Ето и Дора Габе:
„Твоят смях е ароматът, който остава в стаята,
по-сладък от всички есенни цветя.“
Влиянието е опосредствано през фолклора, но се е случвало за много по- малко да се съдят за плагиат! За тези, които не четат вечер Библията, малко цитати за душата:
През нощта на леглото си потърсих онзи, когото обича душата ми; Потърсих го, но не го намерих.
2 Рекох: Ще стана сега и ще обиколя града По улиците и по площадите, Ще търся онзи, когото обича душата ми Потърсих го, но не го намерих.
3 Намериха ме стражарите, които обхождат града; Попитах ги: Видяхте ли онзи, когото обича душата ми?
4 А малко като ги отминах Намерих онзи, когото обича душата ми; Хванах го, и не го пуснах Догде го не въведох в къщата на майка си, И във вътрешната стая на оная, която ме е родила.
5 Заклевам ви, ерусалимски дъщери, В сърните и в полските елени, Да не възбудите и да не събудите любовта ми преди да пожелае.
Ето, хубава си, любезна моя; ето хубава си; Очите ти под булото са като гълъбови; Косите ти са като стадо кози Налягали по Галаадската планина;
2 Зъбите ти са като стадо ново-стрижени овце Възлизащи от къпането; Те са всички като близнета, И не липсва ни един между тях;
3 Устните ти са като червена прежда, И устата ти прекрасни; Челото ти под булото е Като част от нар;
7 Това твое тяло прилича на палма. И гърдите ти на гроздове.
8 Рекох: Ще се възкача на палмата, ще хвана клончетата й; И, ето, гърдите ти ще бъдат като клончетата на лоза, И благовонието на дъха ти като ябълки,
9 И устата ти като най-хубаво вино, - Което се поглъща гладко за възлюбения ми, Като се хлъзга през устните на спящите.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Слав Коруба Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ
