Сепия
Сепия
Как фантазирах, Любов, че се връщаш
в измислените ми градини,
където веднъж избягах от къщи
и пропилях толкоз години!
Мислех, Любов, че се завръщаш
понякога - нежна, но странна.
Чувствах те, как изведнъж ме обгръщаш.
А ти си била едностранна.
Ти ме заля с тъмносиня окраска.
Имаше форма на сепия.
После почувствах, как в мене се сблъска.
И осъзнах, как проглежда слепия.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени
