Сепия
Как фантазирах, Любов, че се връщаш
в измислените ми градини,
където веднъж избягах от къщи
и пропилях толкоз години!
Мислех, Любов, че се завръщаш
понякога - нежна, но странна.
Чувствах те, как изведнъж ме обгръщаш.
А ти си била едностранна.
Ти ме заля с тъмносиня окраска.
Имаше форма на сепия.
После почувствах, как в мене се сблъска.
И осъзнах, как проглежда слепия.
© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
