24.10.2024 г., 15:58

Септември

702 0 2

Септември е букет от цветове,

които се превръщат в чисто злато.

Светът въздъхва, леко уморен,

прощава се с последните моменти лято.

 

Днес слънцето стои на кръстопът -

ще тръгне към най-дългия си заник

и птиците на юг ще отлетят.

Септември не за всекиго е празник.

 

Ала за мен е повече от всичко -

реколтите прибрани са отдавна,

почиват си спокойни, златни нивите -

сънят им зимен кротко наближава.

 

Човешките брътвежи изтъняват,

светът утихва, пощаден от слънцето;

Умислен леко, по-разумен става,

и сочен, сладък плод е вече зрънцето.

 

Септември е въздишка преди сън,

насладата да галим и целуваме.

Напомня за завръщане в дома

след много дълго, безутешно лутане.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любимата Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...