Септември е букет от цветове,
които се превръщат в чисто злато.
Светът въздъхва, леко уморен,
прощава се с последните моменти лято.
Днес слънцето стои на кръстопът -
ще тръгне към най-дългия си заник
и птиците на юг ще отлетят.
Септември не за всекиго е празник.
Ала за мен е повече от всичко -
реколтите прибрани са отдавна,
почиват си спокойни, златни нивите -
сънят им зимен кротко наближава.
Човешките брътвежи изтъняват,
светът утихва, пощаден от слънцето;
Умислен леко, по-разумен става,
и сочен, сладък плод е вече зрънцето.
Септември е въздишка преди сън,
насладата да галим и целуваме.
Напомня за завръщане в дома
след много дълго, безутешно лутане.
© Любимата Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
Есента - сезон на равносметка, сезон на мъдрост, сезон на тъжна красота »