Вдъхновено от разказа на Йордан Йовков "Серафим".
Серафим
Стои си самичък на самотната гара
и тревожно оглежда се с плахи очи.
Сякаш някой тук от друг свят го докара,
а той се разхожда потиснат и мълчи ли, мълчи.
Потропва той нервно, пали цигара
и разглежда сърдито своя балтон,
с който и таз зима май ще изкара -
та нали от години му придава фасон!
До него - детенце, голо и босо,
самичко излязло да дири подслон, ...