Серафим
Вдъхновено от разказа на Йордан Йовков "Серафим".
Серафим
Стои си самичък на самотната гара
и тревожно оглежда се с плахи очи.
Сякаш някой тук от друг свят го докара,
а той се разхожда потиснат и мълчи ли, мълчи.
Потропва той нервно, пали цигара
и разглежда сърдито своя балтон,
с който и таз зима май ще изкара -
та нали от години му придава фасон!
До него - детенце, голо и босо,
самичко излязло да дири подслон,
от богатите чичковци трохички да проси,
да търси в очите им милост и дом.
А те го подритват и дума не казват -
та нали са богати и имат достойнство!
Не могат с туй дрипаво чедо навън да приказват,
а и горките имат нужда от малко спокойствие!
Тогава самотният скитник си бръкна във джоба
и изкара от там десет монети.
На детето ги даде - ах, че особа!
Взе си една и плати си билета.
„За какво са ми тези пари?"- каза си той -
„Имам билет за безкрая!
Здрав съм, обичам живота си свой
и никой не ще ме спре сега да мечтая!!!"
© Някоя All rights reserved.
