Kalycha (Лъчо Калъчев)
19 8
15.10.2010 г., 12:32 ч.

Серафим, Северняк 

  Поезия » Любовна
1331 0 8

Не разплитай сивия пуловер -
паметта ми, от тревоги стара.
Вятърът към бъдното суров е -
листите прокъса в календара.

Празниците литнаха далече.
Като птици есенес към юга.
И дано добре да съм облечен,
че след паметта си - нямам друга.

Кончето с каруцата прежалих.
Имам чукундури на краката.
Ето, сняг се сипе на парцали,
сякаш са ми чувствата в душата.

Вее ми. И градусът ме стяга.
Бяло е, а тъй ми е студено.
Как от самотата да избяга
туй сърце, за обич неродено?

Сал един пуловер му остана.
Мислите, оплетени от вчера.
Зимата пристига, нежелана,
и дори ме кани на вечеря.

Преспа ли е - сигур да преспива
на човека в ней ще се налага.
Студ ли е? По-лошо от коприва
ще опари смръзналата влага.

Вятърът с дъха ми се нахъса.
Духа ме и вече леденея.
Нишка от пуловера се къса.
Споменът, през който те копнея.

(От "Скитник в ничия земя")

© Лъчо Калъчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??