Серафим, Северняк
Не разплитай сивия пуловер -
паметта ми, от тревоги стара.
Вятърът към бъдното суров е -
листите прокъса в календара.
Празниците литнаха далече.
Като птици есенес към юга.
И дано добре да съм облечен,
че след паметта си - нямам друга.
Кончето с каруцата прежалих.
Имам чукундури на краката.
Ето, сняг се сипе на парцали,
сякаш са ми чувствата в душата.
Вее ми. И градусът ме стяга.
Бяло е, а тъй ми е студено.
Как от самотата да избяга
туй сърце, за обич неродено?
Сал един пуловер му остана.
Мислите, оплетени от вчера.
Зимата пристига, нежелана,
и дори ме кани на вечеря.
Преспа ли е - сигур да преспива
на човека в ней ще се налага.
Студ ли е? По-лошо от коприва
ще опари смръзналата влага.
Вятърът с дъха ми се нахъса.
Духа ме и вече леденея.
Нишка от пуловера се къса.
Споменът, през който те копнея.
(От "Скитник в ничия земя")
© Лъчо Калъчев All rights reserved.
