13.11.2008 г., 15:17 ч.

Серенада под дъжда 

  Поезия » Друга
520 0 8
Какъв бе този смугъл ден,
от който и небето се разтъжи?
Закапаха дъждовни капки в мен,
а нийде не продаваха чадъри.
И порех в ледения дъжд –
отвън вали и в мен валеше...
Душа къде да подслониш
могъл би в тази щура есен?
А в таз привечерна тъга
един младеж с китара звънка,
под стряхата на влюбена жена
изпращаше й серенада дръзка...
О, влюбените знам, че от дъжда
пази ги чадър на любовта.

© Росица Петрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??