Какъв бе този смугъл ден, от който и небето се разтъжи? Закапаха дъждовни капки в мен, а нийде не продаваха чадъри. И порех в ледения дъжд – отвън вали и в мен валеше... Душа къде да подслониш могъл би в тази щура есен? А в таз привечерна тъга един младеж с китара звънка, под стряхата на влюбена жена изпращаше й серенада дръзка... О, влюбените знам, че от дъжда пази ги чадър на любовта.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.