Серенада под дъжда
Какъв бе този смугъл ден,
от който и небето се разтъжи?
Закапаха дъждовни капки в мен,
а нийде не продаваха чадъри.
И порех в ледения дъжд –
отвън вали и в мен валеше...
Душа къде да подслониш
могъл би в тази щура есен?
А в таз привечерна тъга
един младеж с китара звънка,
под стряхата на влюбена жена
изпращаше й серенада дръзка...
О, влюбените знам, че от дъжда
пази ги чадър на любовта.
от който и небето се разтъжи?
Закапаха дъждовни капки в мен,
а нийде не продаваха чадъри.
И порех в ледения дъжд –
отвън вали и в мен валеше...
Душа къде да подслониш
могъл би в тази щура есен?
А в таз привечерна тъга
един младеж с китара звънка,
под стряхата на влюбена жена
изпращаше й серенада дръзка...
О, влюбените знам, че от дъжда
пази ги чадър на любовта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Росица Петрова Все права защищены
