Сетивност
Сетивност
Не помня аз думи, а само усещане
за човека, изрекъл словата.
Вкус сбогуване, мирис на срещане
със душите, а не с имената.
Цвят в очи и накъсани струни
и сълзи вместо допир конкретен;
дълго, тайнствено, спи помежду ни
спомен тих от парфюма заветен.
Прегърни ме, усещане морско –
много нежно и малко солено.
Във красивото има и грозно.
Преболялото не е простено.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Владислава Генова Всички права запазени
