Сетивност
Не помня аз думи, а само усещане
за човека, изрекъл словата.
Вкус сбогуване, мирис на срещане
със душите, а не с имената.
Цвят в очи и накъсани струни
и сълзи вместо допир конкретен;
дълго, тайнствено, спи помежду ни
спомен тих от парфюма заветен.
Прегърни ме, усещане морско –
много нежно и малко солено.
Във красивото има и грозно.
Преболялото не е простено.
© Владислава Генова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
