16.10.2018 г., 18:27

Сезон Любов

847 0 0

Обичам силно, милно, с цяло същество.
Чувство лабилно, но обилно - тя за мен е божество.
Когато съм с нея, пея; душата ми цъфти.
Зърна ли я грея и се смея, дори главата ми тупти.

 

Реално, не е всичко идеално. Но казват така е в любовта.
Банално, мисля си дори "скандално!", след години самота.
Канони нарушаваме милиони, но винаги е с добро.
Караме се, натискаме бутони, но накрая сме в едно легло.

 

Има ли лимит за този ритъм, питам. Винаги ли ще е така?
Въпреки че в теб се вричам и обичам, трудно е да поискам ти ръка.
Децата да ни гледат с почуда луда, не искам аз това.
Дали живеем в заблуда с подбуда – да крепим си любовта.

 

Бързо се година мина и зададе се опасна зима.
Преди за последно да я снимам, увехна нашата градина.
"Били сме и на по-студено, мила. Това ли ще е нашата причина?"
Уморени вече сме двамина, багажа си събра и си замина.
И вместо двама да се топлим пред камина, задава се студена и самотна зима.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Добромир Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...