Пролетта някак вдъхва надежда, 

тя живот ражда знам. 

На една мисъл пак ме навежда - 

ще те срещна отново аз там! 

Слънце, птици, цветя колко щеш,

аромат и на ново начало. 

А във мене изгарящ копнеж, 

С теб да се слеем в едно цяло. 

Топло лято и слънчеви дни, 

Пак до късно с теб да сме двама. 

Там се сбъдват и детски мечти, 

Знам го, щом ръката ти хвана. 

Някак всичко е по-красиво, 

Зная радост за двама ни носи. 

Бягаме от ежедневие сиво.

Лято е, нека тичаме боси! 

Есен тъжна, която отнема 

спомени и любови дори. 

И за нея пише се тъжна поема,

огън пали се, нека гори. 

Есента носи всекиму нещо -

ту любов, ту горчиви сълзи. 

С теб в сърцето ми е горещо, 

Излекува и моите белези. 

Зима иде отново на прага, 

тя потропва със студени ръце. 

Мен ми трябва усмивката блага, 

тя ще топли и мойто сърце. 

Ще ме гушка, когато

най-самотна се чувствам в нощта. 

Ще ми гали косите от злато

дорде дойде пак пролетта. 

И така отминават сезони, 

но със теб всеки ми е любим. 

Като птици на чужди балкони, 

но за мен ти си само един! 

Нека идва горещото лято 

И през зимата бури ехтят. 

Мен ми стига с теб да сме едно слято, 

наще чувства винаги ще цъфтят!