А беше март,

когато ме погледна,

говори нещо,

хващайки ръцете ми.

Морето бе свидетел 

на странната ни среща

и гларуси и чайки 

грачеха зловещо.

Дойде през юни ,

ходихме по кея,

напълно непознати

пихме бира.

След нощите безсънни ,

не намирах ,

самотните причини

да ти звънна.

Април прегазих няколко ливади ,

а ти си беше като ,

среднощно вдъхновение ,

от нощите ни заедно запазих ,

един печат по кожата,

и пролетни копнежи .

През май от всичко лицемерно 

се отърсих ,

гласа ти слушах ,

като грохот ехтеше .

Септември вече беше 

с друга ,

да продължа напред,

причина не намерих.