Sep 13, 2023, 6:29 AM

Сезони

  Poetry » Love
640 0 0

А беше март,

когато ме погледна,

говори нещо,

хващайки ръцете ми.

Морето бе свидетел 

на странната ни среща

и гларуси и чайки 

грачеха зловещо.

Дойде през юни ,

ходихме по кея,

напълно непознати

пихме бира.

След нощите безсънни ,

не намирах ,

самотните причини

да ти звънна.

Април прегазих няколко ливади ,

а ти си беше като ,

среднощно вдъхновение ,

от нощите ни заедно запазих ,

един печат по кожата,

и пролетни копнежи .

През май от всичко лицемерно 

се отърсих ,

гласа ти слушах ,

като грохот ехтеше .

Септември вече беше 

с друга ,

да продължа напред,

причина не намерих.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Jivka Koleva All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...