Сезонна тъга
Звънливи тонове на падащи листа -
в небето пламна огън.
Идва бавно, мудно есента,
като забравен детски спомен.
Вдън земя отлитна врявата,
птичите сърца изстинаха,
в душите ни остана вярата,
че бързо ще отмине зимата.
Всичките цветя, обидени,
на фона на червеното са посивели.
Сърцата, във ограничение погинали,
сенки есенни са сплели.
И тъмно е отвън и вътре,
огънят замръзва бавно.
Мечтите ни, оставени за утре,
изпращат ни писма от лятото.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николета Попова Всички права запазени
