Звънливи тонове на падащи листа -
в небето пламна огън.
Идва бавно, мудно есента,
като забравен детски спомен.
Вдън земя отлитна врявата,
птичите сърца изстинаха,
в душите ни остана вярата,
че бързо ще отмине зимата.
Всичките цветя, обидени,
на фона на червеното са посивели.
Сърцата, във ограничение погинали,
сенки есенни са сплели.
И тъмно е отвън и вътре,
огънят замръзва бавно.
Мечтите ни, оставени за утре,
изпращат ни писма от лятото.
© Николета Попова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
