25.11.2004 г., 3:29

Сезонно

1.7K 0 1
Наднича чаената роза през прозореца,
по-любопитна и красива е от всякога.
И като капка кръв блести отгоре й
червено петънце. Да, мили, пак е
сезонът на надеждите и розите.
Ела със мене да нахраним птиците.
Когато сити отлетят, ще е възможно
и ние с теб безкрили да опитаме
вкуса тръпчив на ягодови устни,
ликьор от касис, гозба от кумара*.
За мъничко, за миг, да се отпуснем...

Над извора се носи пара...


*кумара(kumara)Maori - сладки картофи

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Симова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...