Сграфито
Днес предусещам,
че си многослойна,
дълбоко
под копринената кожа.
В очите ти,
само наглед спокойни,
светкавици съзирам.
И възможност.
А аз те искам истинска.
Разбра ли?
Ще те рисувам.
Дълго и капризно.
В сърцето ти ще ровя.
Ще ме мразиш.
Не винаги
ще искаш там да влизам.
Ще те боли.
Но болката – преглъщай.
Душата ти
е с цветове различни.
Там всеки слой
е светлина поглъщал.
Един – без мярка.
Друг – икономично.
Ще те боли!
Сграфито се дълбае.
С любов и сила
в пластовете цветни.
Аз искам да си истинска накрая!
А не,
да си красавица портретна.
© Александър Калчев Всички права запазени