24 июн. 2009 г., 11:54

Сграфито

952 0 8

Сграфито

 

Днес предусещам,

че си многослойна,

дълбоко

под копринената кожа.

В очите ти,

само наглед спокойни,

светкавици съзирам.

И възможност.

 

А аз те искам истинска.

Разбра ли?

Ще те рисувам.

Дълго и капризно.

В сърцето ти ще ровя.

Ще ме мразиш.

Не винаги

ще искаш там да влизам.

 

Ще те боли.

Но болката – преглъщай.

Душата ти

е с цветове различни.

Там всеки слой

е светлина поглъщал.

Един – без мярка.

Друг – икономично.

 

Ще те боли!

Сграфито се дълбае.

С любов и сила

в пластовете цветни.

Аз искам да си истинска накрая!

А не,

да си красавица портретна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александър Калчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....