4.08.2010 г., 12:40

Шаблонно

940 0 6

Отчупваш острие на полумесец.

Откършваш ми звездите по шаблон.

Не, нямаш стил.

Отчайващо си лесен.

И с грохот ме прегърбваш в своя моно-тон.

Пусни косите ми.

Не са небе.

Не са лъчи.

Не са от злато.

С божественост изчопляш ме.

Изгниваш ме.

Разпадаш ме, когато...

Не, стига с тия ангели!

Величествата ти ръждясват и протичат.

Не, нямам ореоли.

Изчерпаха ми се съгласните

от съскане по твоето дебилие.

Очите ми не са ни кладенци,

ни бури,

ни тежки диви брегове.

По дяволите, спри!

Хабиш ме със безумие

от стари етикети

и клишета

с богове.

 

03.08.2010

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Daisy Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...