7.08.2008 г., 11:30

Шахмат

864 0 12
Стремително загледах се в дъската,
съперникът ми ходът си измисли.
Къде да местя - трепна ми ръката,
щом всеки труп оставя го на чисто.

А пешките една след друга мряха,
офицерите прошепнаха на царя:
"Царю честити, стражите изклаха,
властта ви вече в пламъци догаря."

И владетелят короната ще сваля,
и всеки кон ще облекчи от впряга.
Ще прегърне всеки топ, ще го погали,
но от битката си няма да избяга.

Ще целуне страстно своята царица,
дето без това я няма на дъската.
И ще изпусне меч от силната десница,
защото е загубил във играта...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Шуманов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...