7 ago 2008, 11:30

Шахмат

  Poesía
868 0 12
Стремително загледах се в дъската,
съперникът ми ходът си измисли.
Къде да местя - трепна ми ръката,
щом всеки труп оставя го на чисто.

А пешките една след друга мряха,
офицерите прошепнаха на царя:
"Царю честити, стражите изклаха,
властта ви вече в пламъци догаря."

И владетелят короната ще сваля,
и всеки кон ще облекчи от впряга.
Ще прегърне всеки топ, ще го погали,
но от битката си няма да избяга.

Ще целуне страстно своята царица,
дето без това я няма на дъската.
И ще изпусне меч от силната десница,
защото е загубил във играта...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Шуманов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...