Aug 7, 2008, 11:30 AM

Шахмат

  Poetry
862 0 12
Стремително загледах се в дъската,
съперникът ми ходът си измисли.
Къде да местя - трепна ми ръката,
щом всеки труп оставя го на чисто.

А пешките една след друга мряха,
офицерите прошепнаха на царя:
"Царю честити, стражите изклаха,
властта ви вече в пламъци догаря."

И владетелят короната ще сваля,
и всеки кон ще облекчи от впряга.
Ще прегърне всеки топ, ще го погали,
но от битката си няма да избяга.

Ще целуне страстно своята царица,
дето без това я няма на дъската.
И ще изпусне меч от силната десница,
защото е загубил във играта...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Шуманов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...