Aug 7, 2008, 11:30 AM

Шахмат

  Poetry
863 0 12
Стремително загледах се в дъската,
съперникът ми ходът си измисли.
Къде да местя - трепна ми ръката,
щом всеки труп оставя го на чисто.

А пешките една след друга мряха,
офицерите прошепнаха на царя:
"Царю честити, стражите изклаха,
властта ви вече в пламъци догаря."

И владетелят короната ще сваля,
и всеки кон ще облекчи от впряга.
Ще прегърне всеки топ, ще го погали,
но от битката си няма да избяга.

Ще целуне страстно своята царица,
дето без това я няма на дъската.
И ще изпусне меч от силната десница,
защото е загубил във играта...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Шуманов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...