Шахматно поражение
На бойното поле пристъпвам
в безцветна сиво-черна тишина.
Царица бях, не знаех да отстъпвам
и царя с мен погубих без вина.
Когато триумфално се завръщах
във моя свят от хорска суета,
аз присмеха на пешките обръщах
в победен ход на моята съдба.
В заблудите ми дълго си напомнях,
че имам ход с голям размах
и тетивата си опъвах,
сражавах се дори със смях.
Играех безразсъдно, но умело
извличах полза в загуба дори
и щом излизах пак начело,
пирувах в царството си до зори.
А царят, тъй самотен и обречен,
догонваше ме тук и там,
монета с моя лик изсечен
мечтаеше да види сам.
Така загубих битка със победа,
победа над самото естество,
че царят пак царицата ще гледа,
загубил своето шахматно потекло.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сара Махова Всички права запазени
