Шахматно поражение
На бойното поле пристъпвам
в безцветна сиво-черна тишина.
Царица бях, не знаех да отстъпвам
и царя с мен погубих без вина.
Когато триумфално се завръщах
във моя свят от хорска суета,
аз присмеха на пешките обръщах
в победен ход на моята съдба.
В заблудите ми дълго си напомнях,
че имам ход с голям размах
и тетивата си опъвах,
сражавах се дори със смях.
Играех безразсъдно, но умело
извличах полза в загуба дори
и щом излизах пак начело,
пирувах в царството си до зори.
А царят, тъй самотен и обречен,
догонваше ме тук и там,
монета с моя лик изсечен
мечтаеше да види сам.
Така загубих битка със победа,
победа над самото естество,
че царят пак царицата ще гледа,
загубил своето шахматно потекло.
© Сара Махова All rights reserved.
